Прочетен: 1887 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2010 09:22
ЗаДругата на половете
Спокойна нощ. Четвъртък вечер. Градска пицария. Маса за двама. Тиха свещ. Пивко вино. Тя приближи масата на връщане от тоалетната и забеляза, че приятелката й беше скрила лицето си в треперещите си шепи. Докосна я едва по рамото и нежно попита: „Какво има скъпа?” Задавен брътвеж се откъсна от гърлото й. „Истината е, че с теб се чувствам най-добре. Омръзна ми да боли. С теб е ... истинско”. Погледна я с топлите си кафяви очи и галейки бузата й каза: „От която и страна на реката да си – моста е мираж. Майната им – продължаваме напред.”
Ядът към мъжкия пол се притъпяваше все повече с всеки изминат метър към дома. Отшумя напълно когато се прегърнаха в леглото, така както само две жени могат да (си) го направят.
С изгрева на новия ден романтичните образи придобиха сивкав оттенък. Натрапчивото чувство, че нещо куца, нямаше умора. Едната се оплакваше, че всички я приемат прекалено нАсериозно, другата – прекалено нЕсериозно. Приумица ли беше този парадокс или обреченост?
* * *
Защо мислите мъжете се ориентират все по-често и по-яростно към мъже, а жените към жени? В по-предна статия е заложена следната гледна точка: „И при двата пола оправданието е, че се надбягваме за вниманието на отсрещния. В същото време парадокса е, че впечатляваме по-скоро собствения си пол.” Истината е, че ние никога няма да се разберем – ще спорим, ще се разминаваме, ще се недоразбираме, ще се обвиняваме и няма да има край. Циничка или романтичка незнам, но откак прозрях доказаната истина, че е по-разумното просто да се обичаме едни други, не да се стремим всячески да се разбираме правилно, живея по-пълноценно. Така взимаме средината на плода – най-ценното и най-сладкото.
Факт е обаче, че рядко се вслушваме дори в собствения си разум и не се поучаваме най-малкото от горчивия си опит. Вярваме, даваме, не получаваме (или поне така си мислим), отказваме се, страдаме. А в подобна крайна фаза правим необмислени постъпки. Ако си завършена личност с ясно съзнание за ‘искам’ и ‘неискам’ – повечето такива са най-сладките спомени. Ако ли не – непоправима горчилка.
Истината е, че независимо какво, защо и как НЕ се получава между мъжът и жената, сме на светлинни години път едни от други и от божественото разбирателство, съжителство и искрено щастие, за което смятам сме създадени.
Защо стрелките никога не сочат една към друга, а вечно в една посока. И някой е с гръб. „ ... Че в живота често става и така: Аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг.”
Истината е, че не можем, когато искаме, а когато не искаме – можем. Виждали ли сте куче, което си гони опашката? Вечно не съумяваме да сватосаме желанията и възможностите си. Искаме точно определено нещо, с точно определен човек, по точно определен начин, в точно определено време. Играем си с огъня. Правим мръсно на собствента си съдба, претенциозничим и недоволстваме, а после сме в потрес защо се броят на пръсти щастливите ни моменти. Защото сa безброй, но не им обръщаме заслужено внимание. Не умеем да се възползваме от предоставените ни ключове и джокери.
Мислех си, че сме стигнали до момента, в който за мъжете всички жени са курви, за жените – всички мъже боклуци и вече ще сме си добре. Ще пием и ще правим безразборен секс без обвързване докато не дойде края на света, нали е близо. Ще се веселим и правим всичко като за последно, майната им на предразсъдъците и на семейните и общочовешки ценности. Уж сме много печени, обиграни, свободомислещи и правещи, безцеремонни и непукисти, а нещо не се връзва. Как се получи така че жените станаха хищниците? Какво се обърка в хормоните ли, в гените ли, че не остана нищо женствено в нас, и нищо мъжествено у мъжете? Кога станахме врагове, а не 2 половинки на една перфектна цялост?
Свидетел съм на нещо фрапантно, което се случва с половете. Стана миш-маш. Мъжете спят с мъже, жените си поръчват мъже. Мъжете гъзареят и чупят стойки, жените ловуват. Мъжете скромничат, жените ловко печелят с наглост. Мъжът си занася тялото у жената, за да бъде употребен и му се поръчва такси. Все по-разпостранено явление е мъжете да отказват секс с безумни оправдания! Беше някак по-логично да предлагат такъв с грубиянските си приоми. Обърках се вече. Нали бяхте безразсъдните, първични, безчувствени животни, дето ползват и хвърлят, после пак и пак и ... „то си ни е в природата”. Направо бях свикнала с това оправдание. Сега се чудя вече кое как присвоихме едни от други и дали знаем в какво се забъркваме.
Да му се невиди, мъжете присвоиха най-присъщите ни черти. Боли ги глава, закъсняват, пишкат по-често от 3-годишна, обезкосмяват се като охлюви, не можеш да се доредиш до час за маникюр от контета, дрехите им са най-голямата претенция, огледалото – най-верния приятел, навигацията – най-добрата любовница!
Докъде се докарахме.
„Еманципацията на днешните жени ги накара да изгубят своята мистериозност”.
Направихме изкуствени подобия на себе си и ги пуснахме да всяват респект у мъжете. Изричаме „Хайде да правим секс!”, а екото отнася репликата като „Бих искала да си нежен с мен”. „Заета съм!” = „Искам да съм с теб, ама не трябва да се показвам хлътнала лепка”. ”Виждам се с друг, но ще ти се обадя!” = „Луда съм по теб, но трябва да ти покажа, че и други ме искат и да те накарам да ревнуваш”.
WHAT THE FUCK???!!!
Всички грешки в живота ми са подправката му.
Той нямаше да е толкова сладък, ако не бях себе си.
А вие кои сте?
