Привиден приоритет, но същинско проклятие

 

Ще оставя за друг път да говоря за отмиващата с безмилостна сила вледеняваща вълна от болката след поредния красив романс. И после пак се гримираме.

А сега битовизми.

Вариант 1:

„Красива си ... искам да те чукам”. Дори едва ли ще се постарае да подбере достойна дума като тази. Тя замлъкна.

Другата също е красива. А и май му се усмихва настоятелно през рамото на тъпака, от когото е отегчена до степен, че е забравила броя на коктейлите, минали през ръцете й, жадни за мъжка плът ... Отмества премерено крак върху крак, така че да го накара да отвори устните си несъзнателно, и подръпва невинно оскъдното си потниче. Не оставя съмнение.

Нерешителността на другата й изиграва лоша шега – недовършил изречението си, той отвеяно извръща глава и тръгва към тоалетната след две дълги дири към номер сто двадес... доста над 100.

Бележка:

Едната бива употребена (не че тя се оплаква, защото за това бе излязла) и заменена/каченана на такси най-късно в 3:00 през нощта. Другата се прибира сама, обладана единствено от натрапчивия въпрос за какво е красотата й без притурките като наглост без никаква цензура, които мъжете фаворизират.

Вариант 2:

Скандал. Ругатни. Закани. Сълзи.

Той си тръгва.

Тишина. Тягост. Хрипове. Лудост.

Тя излиза.

Тича. Не мисли. Спъва се. Пада.

Осъзнава се.

Поглед. Такси. Умисъл. Престъпление.

...

Никога няма да е същото.

Бележка:

Той нямаше да спре, ако не си заслужаваше минимум 3 години или ако беше мъж.

Вариант 3:

Футболист и манекенка. Светско събитие е. Приготовленията окупираха целия им ден. Стана време. Спират черната кола пред „2915” и ключовете се подхвърлят на боклука дето пази отпред. Поръчва се. И пак. И повече. Прекалява се. Поръчка. "От всичко". Не минава и минутка и в скута му се озовава „танцьорка”. Той не жали. Иска. Получава му се едностранно. Иска повече. Посочва с многозначителен жест тоалетната на жената, с която дойде, а тя не помръдва. Оставят я сама на сепарето. Уискито се стича по устните й надолу по деколтето и там някъде дирята се прегръща със сълзите й.

Бележка:

Някой, някога й беше казал, че е убийствено красива и от нея ще излезе страхотен модел. Само че беше пропуснал да й спомене, че чувствителността й е никому нужна и че силикона бил под наем.

Вариант 4:

Тя е естествена. Дори по-скоро чаровна, отколкото красива. Избягва грима/си. Не оставя заблуда. Непремерена е, доколкото може да си позволи, ако не иска да бъде разкъсана от хищници. На моменти наивно момиче, понякога зряла жена. Харесвана, търсена, общителна, искана. Но претенциозна, не готви, хаплива, "надута". Страхува се, но опитва. Ранявана е, но вярва. Преднамерена е, но прегръща истински.

Бележка:

Какво не е наред? Единица е, личност, индивид. Мисли сама, решава сама, прави сама, спи сама, изхвърля боклука сама. С презункция да е така завинаги.

...

Ако можех да пиша сама историята на живота си, бих избрала да съм ... АЗ.

А вие?

 

Старая се да бъда себе си. Улеснен съм, защото чуждото присъствие в мен, експлоатирам, превръщам го в разкази. Давам му право да изяви като писмена историята си, за да го отделя от себе си. И макар да разполагам с тази магическа терапия, от която печеля двойно: и освобождението ми от тези "духове" и изявяването чрез тях на моя стремеж към по-красиво, все още имам какво да работя по въпроса.

Явно и аз имам върху какво да работя, щом избрала среден вариант между безкрай различни и често взаимоизключващи се стереотипи на човешки същества, не се чувствам грам усъвършенствана :)
Но ... живея за постигане плътност на фразата: "Една радост пропъжда 100 грижи"

Прекрасен ден!

Радостта пъди всичкото скръб подобно на досадни насекоми.....:)))
Сега сериозно:
Природата прави хората еднакви. Техният избор ги отличава...

Като че се гордеем със себе си и въпреки това егоцентричната кучка в нас търси признание, взаимност, нещичко в замяна ...
А сега несериозно:
Няма нищо по-налудничево-сладко-извратено-забавно от това да се познаваш и приемаш :)

Да имаш дарба и да се възползваш от нея са две различни неща.
Да бъдеш себе си означава да се откажеш от дарбата си.
А да се откажеш от дарбата си означава, че я оставяш в ръцете на хора без заслуги, които я използват по удобен за тях начин. А след като я употребят я изхвърлят на боклука и изритват и теб като носител на дарбата. Вероятно е болезнено човек да бъде изритан от леглото или през вратата.След това сечувства употребен и захвърлен. Но всъщност е употребена някоя твоя дарба. Затова не допускай дарбата ти да отива в ръцете на недостойни, безчувствени хора. Но се погледни в огледалото. Може да си боклук и да са те поставили на мястото.Тогава е по - правилно да благодариш за услугата. Но ако си добър човек трябва да остявяш дарбите си само в ръцете на добри хора.

С риск да съм себе си на всяка цена често извличам негативите на недостойни хора, но на това майната му. Понякога обаче, в редките случай когато си позволявам да се 'отпусна', вечно ме удрят в гърдите 'достойните'. Та ... ако случайно имам дарба, за какво подяволите ми е тя, като има фон-дьо-тен :)

Аз знам с какво съм ценна на този свят. И се харесвам такава, каквато съм, въпреки че от мене до съвършенството има да се върви доста светлинни години. Светът на силиконките не е моят свят и никога не е бил - не са ме учили така да гледам на нещата. И да имаше "чалга вселена" през по-младите ми години, нямаше да се навра в нея. Повръща ми се от статуса на предмет.

Благодаря за коментара! Хареса ми страхотно изказването ти. Уви - застрашена си от публично порицание и отлъчване (най-малко) :) хахахах Остани такава, каквато си, защото то е ценното. Ти си ценната! :)

Поздрави за прекрасен ден

И аз благодаря за дупликата, явно мислите ни са в сходен вълнови диапазон. И сега хем на шега, хем сериозно - порицанието не би ме трогнало, отлъчването пък съвсем. Първо, аз и без това си падам индивидуалистка. Като Киплинговия котарак, "който ходеше винаги сам". И второ, би ме обезпокоило, ако не ме одобряват хора, от които вземам пример.
И нещо интересно - откакто се заех да блогърствам, виждам, че това, което ми се върти в главата, предизвиква положителни реакции у най-различни хора. От което пък си правя извода, че не ще да съм чак толкова свирепа индивидуалистка (възклицание на ум: "Ойе!")

Като се замисля ... 'дупликите' в отглас, откак блогърствам, напомнят чувството като припознаеш някоя своя мисъл или възглед по страниците на захваната книга ... Та май и аз не се чувствам особено нещастна, че не покривам таргетите на масовата прокламация :) Това да откриеш ментални събратя определено си е за "Ооо yeeeeeeeee!" :)

Прекрасен ден!