Как се докарахме до момента, че ако не си това, което „каймакът” диктува и налага, за да си „достоен”, автоматично си отлъчен към „утайката”? Кой въобще възгласява така самонадеяно ново верую на ценностите? По дяволите, верно ли кубиците силикон действат по-убедително от кубиците сиво вещество? Абе к’во ви става бе момичета ... кого заблуждавате, че парите купуват щастие? Или наистина си вярвате?

 

Няма да повярвам никога, че „прагматичността” на днешната жена е за сметка на чувствителността й. Колкото и дълбоко да натъпкате на най-забутаното и скришно място наивното и безкрайно непечелившо отношение, подарен, но безполезен урок от мама и тате, не може да излъжете сърцето си!

 

Колко щастие на квадратен метър се побира в Драгалевци мислите? Щото за да стигнат някой момичета до там, ще продадат и майка си, отделно от факта че половите им органи ще са амортизирани като на стара улична кучка преди да са успели да си изтърсят куфарчето в новата луксозна постройка с гараж за минимум 3 S-класи. Как се случи да извратим и покварим отношението към женския пол до такова низко и долнопробно ниво? Откога на пазара има артикул масово производство „пу..а” на промоциална цена поради голямото търсене?

 

Колко пък да е готино да си действащото лице в един такъв „примерен” сюжет:

 

 ~ ~ ~ Красивата й лъскава черна плътна коса падаше непотребна вече на лъскавите плочки в новия салон на Катето, фризъорката. От днес трябваше да се приближи поне с една спирка с рейса към Драгалевци. Безбой пъти беше подемала в ръцете си някое от захвърлените списания на масичката и бе попивала с жадните си очи историйте за известността, за успешността, за лустрото на луксозния живот на богатите и известните. Днес усмивката в огледалото й беше широка, съществото и тръпнещо. Катето й беше казала, че №405 – наситено бяло русо, си е направо мъжка клопка, „ама и малко по-късичко трябва”. Докато перхидролът щипеше яростно скалпа й, нанасяйки щети по-страшни от сърбежа, тя прехвърляше сцената как най-накрая ще може спокойно да отиде да се натисне на оня пичага, дет само яки турбо мацки се въртяха около него, с минимален риск да бъде пренебрегната в този си вид. Разбира се, беше се погрижила да си набави и блузката с тигровите шарки и прозрачния гръб, дънковата пола дето цепеше мрака, само да внимава да не сяда някъде и жълтата верижка дето баси как го издържаше да виси т’ва огрооомно сърце на Гучи, незнам. "Ехх, само веднъж да се кача в колата му..."

... Мама беше щастлива, че отвреме навреме идва да я взима с новия джип, макар че малко се озадачаваше как е още цяла или не са я пребили някъде, ама пък по всичко си личеше, че силикона служи по предназначение и не бива да се притеснява, защото щерка й явно си е научила урока. Мамината трябваше да се откъсне от орисията на битието на майка си и да „пробие”. „Не бъди скромна и тиха миличка, така няма да бъдеш забелязана от „правилният” човек! Дай малко с циците напред, к’во като е женен, ако жена му беше достойна за него, той нямаше да спи с теб вече 2 пъти.” Изпълнителна и целенасочена, умело бе стигнала до момента мъжът й да е доволен, че тя се стараеше да не влиза в противоречие с него и да му бъде подкрепа когато се връща смачкан след 3 седмична конференция или се отдаде на единственото удоволствие в живота – вечер с момчетата. Верно го нямаше почти непрекъснато в къщи, "ама пък децата са при майка щото не искам да отегчават и нервират мъжа ми" и тя имаше цялото време на света да се поддържа в достоен вид, според изискванията му. А и Лидето и Ади я бяха успокоили, че "щом си му в къщата и си го вързала с тея деца, няма голям избор да не се прибере. А и нали си близка с майка му, споко!”

... „Понякога нахалния призрак на онова наивно момиче с пискливия глас дето досадно си подсвирква песничката за момчето на сърцето й страшно ми досажда. Мамка му! Какво ли прави... Наистина бях влюбена в него. Част от сърцето си му оставих на тоя нещастник, а той нямаше пукнат лев да подплати любовта ми! Аз имах нужда "просто" от упора и сигурност, прегръдките му не ми плащат дори маникюра. Тъжно ми е. Но е било за добро щом сега не ми се налага да си правя сметка за бутилката вино в Кемпински и да се лишавам от новите обувки на Долче и Габана – слабост са ми.” ~ ~ ~

 

Тъжната статистика сочи, че „В наше време човековъдството много изостава от животновъдството.“ Повсеместно насадените „човекоподобни” стереотипи за съществувание правят душите ни бледи, а сърцата ни слаби. Стана безбожно трудно, ако случайно си талант, да се прокараш през масовката. Избавлението е забвение. Гордостта не е за предпочитане. Но ако можеш да си орел, защо да се напъваш да си пръв сред гаргите?

 

МомичЕ, не бъди множествено число!

 

Първите вече влязоха, а вие?

 

ПОСРЕДСТВЕНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОСТ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ, ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ, ПРОСТО ИЗИСКВА ТОЗИ НАЧИН НА РАЗСЪЖДЕНИЕ О Т МЛАДИТЕ!
...ЩОМ МОЖЕ,ЕДИН ОТКРОВЕН ПАРТИЕН ПЪПЧИВ НЕКАДЪРНИК И ПРОСТАК, БЛОГОДАРЕНИЕ НА ПАРТИЙНОТО СИ ПОТЕКЛО И РОДИТЕЛСКО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ДА СТИГНЕ ДО ОПРЕДЕЛЕНИ ДЪРЖАВНИ ВИСОТИ,.......ЗАЩО ЕДНА НАХАКАНА,ДОБРЕ ДЕГИЗИРАНА И НАПОМПАНА СЪС СИЛИКОН СЕЛЯНКА ДА НЕ МОЖЕ ДА ПРИЛАПА БЪРЗО, ЛЕСНО И СЪВЪРШЕННО ЗАКОННО, НАПРАВЕНОТО ДО МОМЕНТА, БЕЗ ОСОБЕННИ УСИЛИЯ ОТ РОДОВИЯ ПАРТИЕН КЛАН,БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВЛАСТОВИТЕ СИ ПОЗИЦИИ???!

И В ПРИРОДАТА Е ТАКА---НЯМА СЪВЪРШЕННИ ХИЩНИЦИ!!!!!
...И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ХИЩНИК ,ИМА СИЛНИ И НЕПОБЕДИМИ ПРОТИВНИЦИ!
...И ВЪЛКЪТ ИМА ПАРАЗИТИ !
ХА,ХА,ХА,.....ПРИРОДЕН ЗАКОН!!!!

Знаеш ли, че почти си представям следната гротескна картинка: червен сфетофар, задръстване, черна S класа ... сякаш всичко е в реда на нещата. И изведнъж усещам с периферното си зрение нещо смущаващо. Обръщам се и зад волана заварвам ... примат! Яде Mc Donalds, чеша се по козината на гърдите с едната ръка, а с другата издава нечленоразделни звуци по Black Berry-то си! Понякога се будя плувнала в пот от този кошмар :) хахахаххахах

Това е свое роду моят протест ;)

Прекрасна вечер и на теб.