търсене-предлагане
борба за по ... вече пари, престижна работа, стойностен човек до нас 
в общи линии се надбягваме непрекъснато ... без да е много ясно за какво точно

   Твърде често напоследък ми се струва, че гоним нещо, а мислите ни какво и защо не са дотам нашите. Нали това ни прави личности - нашите мисли, мечти, въжделения?!     Винаги, когато ползвам метрото ми прави впечатление един феномен : спирка някоя си - вратите се отварят - всички хукват, не просто бързат, а наистина хукват, да се надбягват ... Защо? .... Защо трябва да тичаме със стадото? Защо този инстинкт трябва да взема превес над личното ни виждане за нещата? Защо всички трябва да бягат от влака до изхода все едно има бедствие? Никой от нас не върви с това темпо по улицата, към магазина, до спирката, но стигне ли се до "вратите се отварят" сякаш някой дава команда "старт". Едва ли щеше да е така ако някой от всички тези втурнали се хора се замисли. В това се превръщаме и метрото не е единствения показателен пример. Това е страшно .... не хора - стадо!
   При мъжете, най-ясно изразено е в съревнованието с колите. Кой има по-мощната? Кой е по-бърз? Чия кола е по-красива, по-направена? Кой е по-луд (това пък кога стана качество)? Кой ще стигне пръв до другия светофар, за да спре, защото видиш ли свети червено? ... и пак без умисъл. Ако се замисли и хване зеленото? Дали няма да е по-напред в крайна сметка?
   При жените основно се свежда до визия : Коя се е облякла по-стилно ("модерно" в грозния случай)? Коя къде си прави косата/маникюра? Коя е с последния парфюм на поредния велик магьосник създал фирмено име от личното си? Коя е с едни гърди напред?
   И при двата пола оправданието е, че се надбягваме за вниманието на отсрещния. В същото време парадокса е че впечатляваме по-скоро собствения си пол. Мъжете заглеждат колите на другите мъже, само една жена ще загледа и обърне внимание на маникюра на друга ... измерваме се с поглед, за да преценим собствените си сили в борбата и да продължим да се надбягваме. Все така безмозъчно и без друг умисъл освен този - да сме на гребена на вълната. Само защото щом всички бързат и тичат ... сигурно има нещо хубаво на финала? Някоя промоция, оферта за нещо ново и хубаво? Тъпо! Поне според мен. Според Вас?
   Жените разполагаме с много оръжия, с които да убеждаваме, впечатляваме и побеждаваме мъжете. Грим, прическа, токчета, тоалет ... повечето от тях си служат със заблуда/лъжа. Нали червилото и ружа са се зародили като начин жената да изглежда възбудена и оттам по-примамлива. Имаме много начини да подчертаем себе си и предимствата си и да поприкрием някой и друг недостатък. До преди известно време по отношение на гърдите нещата се свеждаха до избора на сутиен и вид на деколтето, а сега вече ни трябват само малко пари и смелост да идем при някой "добър" лекар да ни пооправи. Искам да дам един простичък пример : да вземем 20 произволно подбрани жени (ниски, високи, тантурести, руси, кестеняви, тъмни, светли ...) и като начало, нека си ги представим облечени в бели ризи, с черни сака и панталони, с вързани коси и без грим. Няколко от тях ще изглеждат прекрасно, повечето няма да накарат наблюдателя да види жената зад униформата, а някои ще изглеждат откровено като гротеска. Сега втори опит - да си представим същите жени с вечерни рокли (с гол гръб и до средата на бедрата), идентични фризури и тежък вечерен грим (също идентичен). Отново ще има няколко възхитителни ексемпляра, отново ще има процент такива, на които това определено не отива. Последно - всички голи, но с еднакви гърди направени на конвейра (резултат от това, че и на естетичните доктори им се налага да се надбягват кой ще направи повече от прииждащата тълпа)?!
   Идеята ми е следната - когато подбираме с кое от оръжията си да подчертаем себе си би трябвало да се съобразяваме единствено със себе си! Това че на колежката й отива русо - не обезателно значи, че и на мен ще ми стои добре. Това че съседката ходи по дънки и потник до магазина като кара всички в кварталното кафе да се обръщат - не обезателно значи, че и ако аз излезна така ще предизвикам същия ефект. Това че всички май си правят гърди - не означава, че моите са грозни и имат нужда от тази корекция. ... Това че всички тичат когато мотрисата отвори врати - не значи че и аз трябва да напусна на бегом станцията!
   Впрочем сещам се и за друг показателен често срещан пример - това че колегата/колежката има последен модел телефон, означава ли че моят вече не е красив или че не си върши работата? Колко души си накупиха телефони последно поколение, които могат да правят тоооолкова много неща и ги ползват за зелената слушалка, червената слушалка, смс и аларма?!?! А вие? Надбягваме се дори, когато нямаме нужда от наградата. Надбягваме се заради самото надбягване, защото всички го правят. Оправданието - ако успея, ще съм щастлив(а) вече не върви, защото бягаме без мисъл и посока. Защото докато тичаме така може да се озовем на върха, в гората, където не само няма готин мъж, а въобще няма мъже. Те просто са се надбягвали в друга посока, по друг склон и са на друг връх, чудейки се същото. Защо? Как стана така?    “Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.”

   Ще се върна и към заглавието “Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.” Нека не сме по-готини от поп-фолк (или както искат да се наричат) иконите. Това че определен кръг мъже и жени ни представят подобна визия означава, че вероятно на тях тя им допада или те си мислят, че допада на други. Нищо повече. Не означава, че всички харесват това или другото. Не означава, че ако си направя цици и се облека по този начин ще "цепя мрака". Не означава, че ТОВА и САМО ТОВА е КРАСИВО! Нека просто се замислим и допитаме до човека отсреща, този към който се стремим - какво харесваш? Толкова е лесно. Две думи са. Две думи, които могат да ни озоват един ДО друг на същия връх. Скоро и случайно гледах филм на Миролюба Бенатова за силикона и неговото широко разпространение у нас. Направи ми впечатление. Мис Силикон има гадже, което не харесва силикона?!? И друго - единствено Азис отговори на въпроса - Харесва ли ти това, което си направил със себе си? Не е ли редно този въпрос да си го зададем ПРЕДИ, а не след. Грима, цвета на косата, маникюра и тоалета ... все неща, които можем да коригираме още на следващото излизане, надбягване ... но това ... това Е сериозно и е редно да поМИСЛИМ! Масово е, всички тичат ... а аз?

   Доколко това, което преследваме е плод на нашето желание и доколко е защото "всички го правят"?

Първите вече влязоха, а Вие?  

Стереотипът за общопризнатото за красиво, деформира индивидуалното усещане за красота, в случаите когато има такова усещане. В случаите когато няма, този стереотип запълва празнотата, а при всички случаи е удобен, за да възприеме разума красотата.
Понякога обаче на човек му писва от непрестанното натрапване, от диктата на този стереотип, нека го наречем мода. Не, че е съвсем правилно. Стреми се да разпознае своя импулс, между внушените от времето.
Лично, не харесвам силикона. Не, че мога да отрека, че в някои случаи е възможно да е дал добри резултати. Медииното тиражиране на едни и същи форми, доведе до там, че поне на мен ми втръсна.
Касае се и за още много неща, които масово се възприемат като красиви и секси, но да кажа, че съм напълно освободен от стереотипите, смятам за твърде самоуверено. Все някъде освен аз си харесва и масовата култура в мен.

Да, далеч съм от идеята, че ще се оттървем от всички насадени стереотипи за красиво и изведнъж всички ще си отворим очите да усетим красотата, но преекспонирането и експлоатирането на едни и същи модели за подражание е прекалено.
яд ме е, че не мислим и дотолкова задълбаваме в нещо, че стигаме до крайности