Оставям риска да прозвуча като баба ви още със заглавието на произвола на нуждата да изкажа изумлението си от приумиците на “днешната младеж”. Мозъкът ми не обработва адекватно новината за бума покрай баловете - абитуриентките да искат силикон вместо бал като подарък от мама и тате?!? А аз съм била толкоз наивна да ги помоля само за рокля! Като се сетя и че струваше смешната и недостойна сума от 350 лв., ми иде да се скрия в дън земя от срам. Трябваше да искам силикон за 10 000лв. и да съм вече успяла и готина, докато семейния бюджет още изплаща кредита „инвестиран” в мен.

Подозирам, че има кардинален проблем, зародил се още в предучилищното ни обучение. Нещо са ни преподавали/възпитавали ... или не както трябва, или не който трябва.

Днес, математиката сме я свели само до ползването на ‘удобните’ събиране и изваждане, от литературата сме оставили тази част с нововъдененията (дето биха ни били от полза, за да се ‘нововъведем’ някъде), „историята нали е нещо дет е станало преди, кво толкоз”, биологията е интересна някъде в частта, дето приматите се пляскат навсякъде и всякак (‘щот’ всичко друго им е безинтересно и леко скучно), химията вече е само тази между одушевени (само можем да се молим на Господ) същества и неодушевени предмети ... ... ...  и всичко това сме преплели в новата наука (на път да влезе догодина още като университетска дисциплина, буквално) - бизнес предприемчивост и общественo пре/еба’анe.

Та, бидейки част от този динамичен и ласкателен свят, младите момичета стремглаво препускат в безкомпромисните си намерения да направят ‘каквото трябва’, за да се впишат. Да узаконят присъствието си като вече големи, порастнали и готови за живота индивиди. С цената на девствеността си и на крехката си сива тъкан, прокламират тезата, че големите, хубави силиконови цици са златният ключ към един лъскав и величав обществен възход. „... Септември ще бъде май. ... Човешкия живот ще бъде един безконечен възход ... З е м я т а  щ е  б ъ д е   р а й ...” ... от друга страна – „кой го е чул камо ли чел па тоя” (а не беше ли от скучно „задължителни”те).

Да разгледаме следния дидактичен пример за това как някои доста напредничави и съобразителни момичета (цензура) владеят висш набор от приоми, за да им ‘излизат сметките’. Успешността на:

Рокля с гол гръб, огромна цепка и щедро деколте и поне Dolce & Gabanna – новата лятна колекция (айй, забравила съм да сваля етикета, упси, кис-кис) от 1670 лв. след отстъпката (за любовниците на шефа)
+
чисто нова, задължително черна – за респект, мощна кола - „не че знам да я карам, ама колелото не ми отива на имиджа”
+
допълнителни, но неделими ‘аксесоари’ като: чупка в кръста, съблазнителни джуки, високи токчета (по-трудни за управление от мъжките прищявки)
+
разбира се (ама, моля ви се – как без т’ва) платинено руса, удължена, тежка (досущ като характера й, ама само като истерясва пред мама, че тъпкача си е позволил своеволието да забрави и не й е оставил пари за екзистенциално нужното посещение при Катето, фризьорката) коса и т. и т.н.

≠

НЕЩО, което би могло:

1. да се прочете в книгите – „умряла работа, т’ва нЕма ли го в нет-а нEкъде, дай линк, че ме мързи да ровя”;

2. да се чуе по образователните предавания (останаха ли такива впрочем);

3. да се научи в училище – „стига бе човече училището е фор фън”;

4. да се втълпи от старовремските разбирания на „заблудени” родители (ако имат отношение към възпитанието на детето си);

5. да се даде като назадничав съвет от по-изпатили и наистина успели хора

... Въобще и аз за к’во си хабя думите, като се замисля :)

По-интересен обаче остава въпросът що за родител би дал пари на дедето си, за да си сложи силиконов бюст? И преди някой съвестен такъв да понечи да ме убеди, че той не би причинил такова нещо на момиченцето си, да изясня, че става въпрос основно за типа майки, които съвсем целенасочено подстрекават щерките си да жертват детската си същност и безпристрастно (все още) отношение към света в името на висшата и нескрито користна цел – богат съпруг = „добра партия”. Алтернативата и тя (маминка*) да се присламчи, след ‘утъпкване на почвата’ от обичната й и жертвоготовна дъщеря, поне като домашна помощничка на младото семейство (без да дава признаци за присъствието си - xa xa xa) оправдава „всичко необходимо”.

* Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ е случайна.

Всички имаме „проблеми”. Много проблеми. Реални или измислени те ни поглъщат, но в крайна сметка смилат децата ни! НЕ Е РЕДНО някъде между новината за поредната мутра, станал депутат, турския образователен сериал и шопската салата ДА НЕ ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ НА въпроса на ДЪЩЕРЯТА „може ли да си сложа силикон? Тя Верчето си сложи и ... ”. НЕ Е РЕДНО децата да се самовъзпитават с помощта на каквото им попадне под ръка. Могат, те могат и ръцете им намират, но НЕ Е РЕДНО да го оставяме на тях. Не беше ли това разликата между дете и родител – отговорността! Респективно липсата на такава.

Всички велики цивилизации са падали неизбежно след сриване на моралните ценности. „Морални ценности” ... по дяволите дори на мен започва да ми звучи остаряло, вехто, демоде, някак с привкус и дъх на плесен, НО НЕ Е РЕДНО! Ние ли ще пренапишем историята, ние ли сме по-велики от великите? Ама толкова ли сме по-добри, че да се справим с нещо, с което те не са успели? Вероятно ... поне натам сме тръгнали.

Проблеми?! ... те сега започват. До момента, в който дъщеря ви застава кокетно на прага, за да покаже новото си „аз” (вероятно подкрепена поне от мама), същия този момент, в който би трябвало да осъзнаете, че нещо сте пропуснали, забравили или просто отебали, вие не сте имали проблем. Но вече имате ... истински ... и той е на прага. Детето ви е порастнало в миг. Вече е голяма. Готова за живота. Само дето НЕ Е РЕДНО, нито естествено децата да порастват за няколко часа под скалпела. Прескачането на пубертета, период необходим за съзряването на един индивид и формиране на човешки ценности, по този начин е най-прекия път ... но не води към съзряване. Проблем. До момента, в който дъщеря ви излиза навън с детско съзнание и женски „атрибути”, вие не сте имали проблеми. Те тепърва започват ... защото сте изтървали един друг момент – отговорността!

За финал не мога да не ви споделя резултатите, които откри търсачката, докато се ровех за "цената да ти направят силиконов бюст". Цената е безвъзвратно прекъсване на връзката със същинските въпроси на битието на един млад човек (линковете не са пряко обвързани с идеята):

Първите вече влязоха, а вие?